Проектът „Обучение на модератори за осъществяване на посредничество при реализация на активни мерки за пълно обхващане и образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства в Община Плевен”, осъ
ществяван с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз, издаде два поредни информационни бюлетина.
В тях е представена работата на 300 ученици от 6-те училища на Община Плевен, в които се реализират дейности на проекта. Специално внимание е отделено на родителите и учителите, които подкрепят децата в заниманията им за придобиване на нови социални умения, полезни за живота.
Ето какво разказват част от учениците, в едно импровизирано интервю, публикувано във второто издание на бюлетин "Европейски хоризонти"
Защо избрахте да участвате в клубовете и СИП?
Юлия: Реших, че ще е нещо интересно.
Дени: Мислих си, че ще е забавно, а пък и е нещо ново.
Елина: Може би ще е място за нови и по-интересни занимания.
Иво: След като ще е извънкласно занимание ще е забавно и интересно.
Оправдаха ли се вашите очаквания?
Преслава: Определено. Това е моето място. Рисуваме, пеем, танцуваме.
Ели: Това е мястото на което разпускаме и творим.
Катя: Клубните срещи са не само забавни, но и интересни със своето многообразие.
Иван: Аз очаквах да се случват нови, непознати неща и това е така. В клуба се занимаваме с различни стилове в изкуството и това ми харесва. Г-жа Петкова е много добра и внимателна към нас и уважава идеите, които ни хрумват, като ни дава и полезни съвети.
Усещате ли разлика между заниманията по проекта и един обикновен учебен час?
Катя: Определено. Тук е по-спокойно и всички сме приятелски настроени.
Ели: В учебните часове сме по-притеснени и напрегнати. Освен това в клуба се занимаваме с неща, които сами избираме и ни вълнуват, докато в час учим и неща, които не винаги са ни интересни.
Преслава: Тук имаме право на избор. Няма задължително и непременно.
Елия: Не се страхуваме да опитваме: и да грешим, няма кой да ни се кара. Всички сме приятели.
Зинка: Тук се забавляваме докато учим нещо.
Дени: На тези занимания всички се държим като приятели, дори с господина и госпожата.
Юлия: Не ни изпитват и сме по-спокойни.
Харесва ви - това е чудесно, но дали ви е полезно?
Зинка: Разбира се, май тук по-лесно научаваш, че трябва да си отговорен.
Дени: Ами научаваш се да спазваш някои правила, пък това е важно за живота...
Юлия: Научихме да работим в група, общо...А и бях в ролята на учител!
Мариян: Ами правим неща, които до сега не сме знаели: например, да си представиш нещо и да го нарисуваш; или пък да бъдем други, не самите ние...като да се опиташ да бъдеш “него” ...